Любовни спомени

В очите ми няма блясък,защото,
не те виждам!
На устните ми няма усмивка,
 защото не те целуват!
Но сърцето ми не е празно,
защото в него си ти!

Ако красотата можеше да спаси света,
ти щеше да си нашата спасителка!

Погледнах към звездите и те съзрях,
прегледах мечтите си,но там не те видях!
И не знам как така,все към теб се стремя!

Бъди за мен любов – съдба, дари ме с нежна топлина!
Живота мой – това си ти! Обичай ме, със мен бъди!
Мога да те забравя, но не искам.Мога да превърна чувствата си в лед.
Мога да имам, когото поискам,но аз искам само теб!

Ако беше сълза в очите ми,
никога не бих плакала, за да не те загубя.

Ако можех със сълзи да те върна,
цял живот бих плакала, за да те имам.

Мъжът не обича една жена, защото тя е красива,
а тя е красива, защото той я обича.

В любовта е като на война:
лесно започва, трудно свършва,
невъзможно е да я забравиш!

Обичам те през ледове и бури.
Обичам те през огън и вода.
Сърцето ми докрай е твое,
докрай – дори и след смъртта.

Аз вечно вярна ще ти бъда.
За теб ще дишам аз.
Дори накрай света да бъдеш,
за теб ще мисля аз.

Жадувам твоята любов,
нежни думи шепна в благослов,
усещам твойта топлина,
сякаш ти си до мене сега.

Защо замина тъй далече?
Моля те върни се,
не ме измъчвай вече.
Спомни си прекрасните дни,
изпълнени с радост и малко сълзи.

Спомни си колко те обичах
и всичко лошо в теб отричах,
защото всеки прави грешки…
Но нима те не са човешки?
Аз искам да съм с теб,да разтопя сърцето, застинало от лед.

Да върнем в нашия живот
дните изпълнени с много любов.

Ако е възможно човек да се влюби два пъти,
то първия път бих се влюбила в теб.
Ако ти се окажеш грешка,
втория път бих се влюбила в грешката.

Да обичаш, значи да имаш небето,
а да желаеш само една звезда.
Да имаш морето,
а да искаш само една капка.
Да имаш целия свят,
а да търсиш само един.

Искам да съм кубче лед в твоето уиски,
а се разтопя и устните ти да напоя.
Искам да съм цигара, която палиш
и в ръцете ти до край да изгоря.
Искам да съм виното, което те напива
и в тялото ти от възбуда да преливам,
но понеже съм жена, искам с мен да си сега!

Ти не си за мен, нито аз за теб
и за любовта ни няма лек.
Но физиката тайната отдавна знае,
че плюс и минус се привличат.

Повярвай, обич има, но трябва да я създадеш.
Че чуждото сърце се взима, когато своето дадеш.

В тиха нощ, когато грее луната,
щастлив е онзи, който знае,
че нейде някой на земята
за него мисли и мечтае.

Човек може да живее само с това,
което може да го накара да умре.

Аз живея с теб,
защо ти си единственият човек,
за когото бих умряла!

Малко пламъче ти давам,
в силен огън ти го разгори.
В длани го подръж,
после го върни.

Океанът ще го пази
във дълбоките води.
И когато нас ни няма,
пламъчето ще разказва
за един живот,
една съдба и две сърца.

Сърдиш се, че все мълча,
че не свалям звездите от небето.

Но повярвай на сърцето:
най-силна обичта е,
когато думи за нея умът не знае.

Сред спомените от деня,
сред грешките на младостта,
сред познатите лица,
сред разбитите от теб сърца,
сред купчините стари снимки,
сред блясъка на твоя ден,
запази със зрънце обич
малко място и за мен.