Любовните спомени могат да останат в съзнанието ни с години и всички искаме да изгорим и изхвърлим болезнените спомени, за да можем да забравим всичко за тях. Но наистина ли трябва да изгаряте стари любовни писма?

Донив Уитгрийн разкрива защо никога не бива да изхвърляме любовни спомени и стари любовни писма от минали амури. Той изгори старите си любовни писма, когато беше още в училище и съжалява, дори и до днес.

Всички сме били вътре и извън любовни спомени, с разкъсвания и болки от време на време.

Може да имате няколко минали любовници и много специални преживявания, които сте споделили с тях. И всеки път, когато се разделим, мразим своите exe или сме твърде дълбоко влюбени, за да преодолеем болката.

Бях влюбен няколко пъти в живота си. Първата ми раздяла беше най-болезнена и е тази, която ми идва най-много.

Идва ми на ум, не от любов или омраза, а защото нямам любовни спомени от тази връзка. Нямам карти, няма сушени цветя, няма любовни бележки и няма снимки.

Седмица след като се разделих с нея, събрах всичките й стари любовни писма, подаръци, бележки и снимки и направих огън от него. Тогава се чувствах добре и мислех, че изгарянето на спомените й е най-добрият начин за преодоляване на изгубената любов.

Пропуснах да прочета за известно време нейните стари любовни писма и нейните картички и след няколко години почти забравих как изглежда. Мога да я помня, разбира се, но това беше просто неясен спомен.

С годините се срещах с няколко жени и всеки път, когато се разделих, установих, че е поносимо. Не трябваше да изгарям техните любовни спомени като първия път. Всичките ми романтични любовни спомени са затворени в син багажник на тавана ми и до днес.

Понякога ги виждам и се смея на това. Но се чувствам доста глупава, че съм изгорила първите си любовни писма. Това не е любовта, която имам към нея, а спомен от болката и щастието, през които бях преживял, когато за първи път разбрах каква любов се чувства.

Беше страхотен спомен, защото бяхме съученици в класа и предавахме любовни писма по време на учебните часове. Минаха години и не мога да си спомня какво можех да напиша в онези малки любовни бележки. Мисля за това повече, отколкото мисля за нея. Имам книга за шлем, в която тя ми е написала бележка и това е всичко, което остава от нея.

Проблемът при мен беше, че винаги съм се притеснявал толкова много да намеря перфектния, че бях забравил всичко за преживяванията, които съм имал по време на пътуването. Спомням си как първата ми приятелка ми подаде кашисто любовно писмо след първата ни романтична целувка. Не мога да си спомня какво каза. Иска ми се само да го имам.

Аз се натъкнах на първата си приятелка преди седмица. Седнахме в кафене и си поговорихме. Нещата бяха различни. Говорихме като стари приятели и беше добре. Без лоши чувства и без разрив. Бях се запознал с нея след десетилетие. За мен, като се натъкна на нея, почувствах, че за пръв път се блъскам в някого. Не можах да си спомня твърде много любовни спомени за „нас“, въпреки че тя ми напомни за няколко инцидента и стари любовни писма.

Предполагам, че все още имаше моите стари любовни писма и любовни бележки от класа. Тази мисъл не ме кара да се чувствам топла или размита вътре, а ме кара да се чувствам глупава и глупава. Беше съкровила тези години като спомен и можеше да си припомни всички тях и да се смее за това. Пожелах ми да мога да върна времето назад и дори се зачудих дали мога да я помоля за фотокопие на нашите стари любовни писма! Но това би било най-глупавото нещо, което да поискате със сигурност. Сигурно бях загубил любовните си спомени, но не и ума си с благодарност. Разменихме номера и се прегърнахме за сбогом.

Ако само тогава знаех за това как ще се чувствам сега, може би никога нямаше да изгоря купчината стари любовни писма и картички и да направя племенния танц около тях.

Може би щях да седя с първата си приятелка и да говоря за спомени, които също ми се струваха смешни. Това би било хубаво. Но сега, това е история и нямам съжаление. Но единственото, което го втрива, е фактът, че не помня първата си целувка, първата си среща и първото си любовно писмо в живота си. Ако само имах тези любовни писма и пазех тези любовни спомени в ъгъла на синия си багажник, можех да ги прочета отначало и да си спомня какъв гладък говорител и писател съм, дори в десети клас!

Но всичко казано и готово, ако някога имате шанс да запазите старите си любовни писма и специални любовни спомени, не ги изгаряйте както аз. Намерете хубав малък кът и го дръжте заключен далеч за дъждовен ден!

Източник: https://bg.magazinera.com/